Старото име на селото е Гованлък, в превод от турски – „пчелин“. Това наименование съвсем не е случайно. В селото има около 300 пчелни семейства, пчеларството е отколешен поминък на местните хора. Има предание, че в този район имало вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели.
В центъра на селото се намира народно читалище “ Иван Буюклиев 1926 г.“ В близост до читалището е паметникът на Апостола на българската свобода Васил Левски. Тук е и паметникът на загиналите пчеларовци в Балканската и Първата световна войни – построен е през 1940 година. Вдясно от парка по посока за Хасково, се намира параклис „св. Троица “ – построен през 2009 г. от родолюбивото сем. Петя и Вълчо Вътеви.
Като атрактивни местни забележителности могат да бъдат посочени също така църквата „Света Петка“, построена през 1876 год. Същата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата на 19 май 1992 г. В ляво на църковния комплекс по посока на съседното с. Минзухар се намира обект „Вековен бял бор“, който е на над 500 години. Обявен е за защитен природен обект през 1984 г. Висок е около 25 метра, като обиколката на ствола му е 3,50 м.
Църквата „Света Петка“
На около 4 км.североизточно от селото извисява снага връх „Божейме“. На самия връх се намират руините на православен параклис, построен през далечната 1903 год. Особено място със специфична атмосфера. Откъснато от света светилището е на около 800 м. надморска височина. Наименованието „Божейме“ е на местно наречие и означава Боже име. Планинският масив е обрасъл с различни дървесни видове. Преобладава дъб, но има и габър и клен, наричан тук „калника“. От върха, при ясно време, се открива уникална панорама както към самото Пчеларово, така и към Хасково, Димитровград и към близките села Петелово, Караманци, Николово, Широка поляна, Зорница, Козлец и язовир „Тракиец“. Долу, в ниското като змия се извива главния път, свързващ Кърджали с Хасково, а оттам и с цялата страна. Вижда се и лентата на Пчеларовската река, която през зимата и пролетта е доста буйна, за да пресъхне почти през летните горещини. Когато човек се намира на „Божейме“ и до мястото, където са руините на параклиса, го обзема вълнуващо усещане за докосване до историята, за отдавна отминали времена, в представите му се явяват старите наши предшественици с груби шаячни дрехи, но с чисти сърца и помисли, които всяка година на 21 май са се стичали масово към светилището за поклонение. Ръката на човек по неведом начин сама прави кръстен знак, очите му се навлажняват, а сърцето и душата му се изпълват с трепет и преклонение. На върха има сковани дървени пейки и маси, където всеки може да поседне за кратък отдих. Голям дървен кръст, изработен от родолюбиви пчеларовци е забит на мястото на някогашния параклис. В зависимост от годишния сезон, когато човек е на „Божейме“ може да бъде изненадан през зимата от обилен снеговалеж, който буквално за минути покрива с бялата си пелена всичко наоколо, късно през есента може гъста, непрогледна мъгла да припадне, а през лятото човек може неочаквано да бъде окъпан от топъл дъжд. От незапомнени времена легендата разказва, че когато божите светии и апостоли тръгнали за Божи гроб в Ерусалим, са замръкнали в околностите на Пчеларово. Решили да пренощуват и да отпочинат за една нощ. Всички места, където светите хора били опънали шатрите си, по-късно били наречени с техните имена. Векове наред пчеларовци са вярвали, че духовете на светиите са пазили селото от природни бедствия-земетресения, градушки, болести по хората и животните, пожари.
Връх „Сток Петра“
Така, върхът, находящ се източно от селото бил наречен „Сток Петра“ на името на Свети Петър. До него е местността „свети Георги“, където има вековен дъб и оброчни камъни. Тези места се посещавали от вярващите пчеларовци в определен календарен ден, като се изпълнявали обреди за здраве и благополучие. Задължителен елемент от празника било и жертвоприношението. На мястото са се клали животни – вол, теле, агне или овца и се приготвяли курбани. С кръвта на закланото добиче пръскали оброчния знак, за да бъде чута молитвата им и приета жертвата. На оброчния знак и около него са палели свещи. На юг от селото е местността „Свети Архангел“, където са били и първите гробища. На запад, близо до местността „Клоката“ е „Свети дух“, едно от лицата на Светата троица. Пчеларовци вярвали, че Светият Дух им е давал своите благодатни дарове и го почитали и се прекланяли пред вълшебната му сила. На североизток е „Божейме“ за който връх по-горе стана дума, където благодарните пчеларовци построили параклис. По-близо до селото е голата височина „Света Елена“, а в централната му част, до чешмата „Чучура“, е запазен оброчния камък „Света Богородица“, където и до днес всяка година на 15 август, признателните пчеларовци поднасят курбан и палят свещи. В ниското, край Пчеларовската река, на пътя за Хасково е „Свети Йеремия“, кръстено така на пророка Св. Йеремия. Съществува поверие, че още преди освобождението от турско робство, когато хората се били събрали на свещеното място, един орел летял над вярващите и без да иска изтървал костенурка, която паднала в котела в който вряло овнешко месо за курбан. Хората се изплашили като са си казали, че това е божия поличба. И наистина, след малко по пътя от „Язлачния кайряк“ към селото се задала турска потерия. Всички се разбягали и след това две години подред не поднасяли на светилището своя курбан. Има свидетелства, че през зимата на 1871 год., Апостолът на свободата Васил Левски заедно със сподвижника си Атанас Узунов, при обиколките на Родопа планина са посетили с. Пчеларово, като местни хора са ги насочили за пренощуване към къщата на Ванко Карагьозов. Къщата била удобна поради занаята на стопанина, който бил шивач. Бил е основан Комитет, за ръководители на който били избрани Георги Вълков и Слави Янев.